Библията – слънце сред звезди

На юдеите се повериха Божествените писания (Римл.3:2)

Фактът на Откровението

“Всичкото Писание е боговдъхновено” (ІІ Тим. 3:16) и е предадено на човечеството чрез Божии избраници, наречени пророци (ІІ Петр. 1:19,20). Те само приемат Божията вест и я предават за съхранение, поучение и спасение на хората, до които са изпратени (Римл. 3:2; ІІ Тим. 3:16,17).

Библията е цялостна, пълна, завършена и достатъчна сама по себе си. Бог поставя върху нея печата на Своето съвършенство и обявява, че към нея не може нито да се добави, нито да се отнеме нещо (Откр. 22:18,19). Това е полъх от характера на Вечното битие и същевременно е гаранция за ранг – затова Библията е неповторима, неизследима, непобедима и надеждна.

Като слънце сред звезди

Англичанинът Робърт БОЙЛ, основател на модерната химия, пише: “В сравнение с Библията всички човешки книги – дори и най-добрите – приличат на малки планети, които получават целия свой блясък от Слънцето” (Тихомир ДИМИТРОВ. 50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога, с. 178).

Всяка хуманна идея, всеки благороден порив, всеки жест на усмивка в световната литература е по-силно или по-слабо ехо от диханието на Писанието –то е тихото огледало, в което значимите писатели оглеждат дрехите на своите чувства, идеи и думи – и ги поправят, ако това е необходимо.

Да, класическата литература няма за цел да проповядва, а да създава и описва образци на поведение, без да ги налага. Но множество книги  са скрити храмове – те мисионират. Понякога плахо и непретенциозно, друг път – по-смело, по-догматично. Корабльова, героиня на Толстой, казва:”Против Бога не се върви (…) – не се върви против Него” (ТОЛСТОЙ. Възкресение, с. 142). Да, това е гласът на Толстой, но той върви след шепота на Бога.

Библейските пророчества

Библейският изследовател Вернер Гит констатира с възторг: “Библията съдържа 6408 стиха с пророчества, от които 3268 са се изпълнили вече, докато останалите се отнасят до бъдещи събития. Нито едно пророчество не се е сбъднало по начин, различен от предсказания” (Вернер ГИТТ. Въпроси, с. 27).

“(…) пророческото слово се потвърждава за нас. И вие добре правите, че внимавате на него (…) “ (ІІ Петр. 1:19).

Славата на Библията

Славата на Писанието е Исус Христос, Спасителят на човечеството (Мат. 1:21). Той е Бог, Който приема човешка плът, за да изкупи човека от греха (Йоан 1:14), като в същото време отразява до съвършенство характера на Божеството (Йоан 14:9). Голгота е външната изява на Неговата любов към човека и същевременно израз на човешката нищета и бездуховност (Мат. 27 гл.).

Гениалния френски откривател, философ и математик Блез Паскал описва възхищението си от Исус със следните думи: “Ние познаваме Бога само чрез Исус Христос. Без този посредник всяко общуване с Бога ни е отнето. Чрез Исус Христос опознаваме Бога. Всички, които са претендирали, че Го познават, и са доказвали съществуването Му без Исус Христос, са си служили с неубедителни доводи” (ПАСКАЛ. Мисли, с. 224).

Библията променя хората

Библията облагородява хората, които я четат и се опитват да се придържат към нейните учения (Деян. 17:11). В това отношение тя остава без съперник вече 3500 години и няма никакъв изглед да бъде изместена от челното място.

Безбожник посещава Фиджийските острови, среща се с един от вождовете на туземците и непредпазливо му казва:

– Вие сте велик главатар, но сте послушали мисионерите и сте приели християнството. Учените мъже не вярват в Библията!

Старият главатар отвръща:

– На този камък, преди мисионерите да ни донесат Библията, ние разбивахме главите на човешките си жертви и в онази фурна готвехме телата им за нашите пиршества. Ако не беше тази Книга, която ни обърна от диваци в Божии деца, вие никога нямаше да излезете жив от това място.

Грешката на християнството

Християнството прави много грешки през вековете, но една е основна и се повтаря до днес, като сякаш няма изгледи да бъде поправена и отстранена. За нея споделя с болка Удроу УИЛСЪН, който е 28-ят президент на САЩ: “Най-радикалната грешка на съвременните християни е непостоянството им спрямо Библията – Словото на Бога. Те са твърде склонни да търсят религиозни наставления и знания от други източници. Християните твърде често се поддават на навика си да търсят напътствия от някои непълноценни източници на познание, вместо да отидат при Библията – вечния извор, който е винаги на разположение. Това е една огромна грешка” (Тихомир ДИМИТРОВ. 50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога, с. 93).

Пастор  Митко ДИМИТРОВ