Къде е напред?

Така казва Господ: ”Застанете на пътищата (…) и питайте (…) къде е добрият път. И ходете по него! И ще намерите покой за душите си” (Еремия 6:16).

Пътуване към себе си

Българската писателка Блага Димитрова написва роман със заглавие “Пътуване към себе си”. В него тя излага сложността на лабиринта на вътрешното си пътуване, осъществено привидно по външни пътища. И завършва изложението си с величествено простите думи: ”Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си (…) Роден си човек, за да вървиш с лице напред” (Блага ДИМИТРОВА. Пътуване към себе си, с. 418, 419).

Но къде е напред? Защото да вървиш “с лице напред”… означава да постъпваш разумно, посоката ти да има цел, животът – смисъл.

Път, пътници и пътуване

Къде е напред? Според Христос в този свят има само два пътя – “пространен” и “стеснен”. Пространният (яж и пий, отричай Бога и човека)  води към гробищата, стесненият – към вечността (Мат. 7:13,14). Двата пътя са едновременно вътрешен и външен. И двата са хоризонтален и вертикален – имат допир и със земното, и с небесното. И двата са отношение или към Сатана, или към Бога. И няма неутрална зона, няма междуцарствие.

Къде е напред? Напред е предимно навътре и нагоре – към себе си и към Бога. Да намериш себе си – това е да намериш Бога. Да достигнеш Бога – това е да си достигнал себе си. Да опознаеш себе си без Бога е невъзможно. Което показва, че най-важното нещо в социалния свят – себепознанието – е друго лице на богопознанието. Т.е. себепознанието се превръща в религиозно съзнание и преклонение, защото си познал образа на Създателя в себе си. Именно тук се постига целта на земното съществуване. Творението да осъзнае в себе си Твореца и да Го представя съзнателно във всяка своя мисъл, всяка своя дума и всяко свое дело.

Христос е Пътят

Исус Христос казва за Себе Си: ”Аз съм Пътят!” (Йоан 14:6). Той е Божият Път за нас, които имаме нужда (и сме я обявили) да бъдем наставени визуално (и слухово) накъде и как да се движим (Йоан 14:5).

Птоломей І Сатир (360-283 г. пр. Хр.), сатрап на Египет и Либия, пита видния древногръцки геометър Евклид (306-283 г. пр. Хр.):

– Има ли към геометрията по-кратък път от онзи, който сочите в своите “Основи”?

– Няма! Към геометрията няма леки пътечки дори и за царете!

Пътят за спасението е само един – Исус Христос. Няма по-кратък път, няма и странични пътечки дори и за президентите, шейховете, царете, учените и милиардерите. Спасетелят е незаменим и е Един за всички – условията са еднакви: вяра, посвещение и послушание (Мар. 10:17-21).

И ти си пътят

Млад индианец превежда мисионер през джунглата. Но няма път – наоколо се издига единствено една жива стена от свежи храсти и дървета. Червенокожият бавно се провира след своето мачете, с което разсича зеленината, докато белият мъж постепенно губи вяра, че ще достигнат целта. Притеснен, той се обръща към своя водач, но сякаш повече говори на себе си:

– Но тук отдавна няма никакъв път!

Индианецът – с достойнство на крал – отговаря хладнокръвно и кратко, но отговорно и мъдро:

– Аз съм пътят!

Ап. Павел пише за себе си като за път, който по-младите трябва да следват: ”Бъдете подражатели на мене, както съм и аз на Христос!”(І Коринт. 11:1).  Ап. Павел е по-малкият път, Исус е Пътят. Но и малките пътища са пътища – има смисъл от тях. Християнинът е на път към Христос и път към Христос – за другите. Това е неговото величествено предназначение.

Няма оправдание за сбъркан път

Стара приказка разказва за глупак и мъдрец, които тръгват да пътуват. Когато стигат до място, където пътят се раздвоявал, те виждат, че едното му крило е широко и добро, а другото – тясно и лошо. Глупакът иска да тръгнат по широкия път, умният съветва да тръгнат по тесния, понеже сметнал, че той е по-безопасен. Мнението на глупака устоява чрез инат и те тръгват по широкия път, но веднага са нападнати от разбойници, които ги набиват, обират и пленяват. А малко след това – заедно със своите похитители – попадат в ръцете на властта. Започва съд, в който мъдрият се оправдава с настойчивостта на глупака, а глупакът твърди, че не е разумно мъдрец да слуша глупец. Съдията ги изслушва и наказва и… двамата.

“(…) ако грешните те прилъгват, да не се съгласиш!” (Притчи 1:10).

Апелът на Откровението

“Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум! Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти! Не мисли себе си за мъдър! Бой се от Господа и се отклонявай от злото! (Притчи 3:5-7)

“Духът и невястата казват:”Ела!”. И който чуе, нека рече: ”Ела!”. И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром Водата на живота” (Откр. 22:17).

Пастор Митко ДИМИТРОВ