Законът – метър на морала

Господ даде двете плочи на свидетелството (…) написани с Божия пръст (Изх. 31:18)

Нуждата от ефективно законодателство

Полицията във Венецуела издава заповед за арестуването на известен престъпник. Но има проблем: къщата на разбойника е построена точно на границата на Венецуела с Колумбия. Когато полицаите идват да го задържат, той влиза в спалнята, заключва вратата и се обажда на своя адвокат. А тя (спалнята) се намира на територията на Колумбия, където престъплението, за което го обвиняват венецуелските власти, не е наказуемо. Полицаите са принудени да отстъпят. (Найджъл БЪНДЕЛ. Най-големите мошеници и измами на света, с. 112)

“Да не правите никак, както ние днес правим тук – всеки каквото му се вижда за добро!” (Вт. 12:8).

Мярката

“Господ даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст” (Изх. 31:18). Ето я мярката, метърът, с който се измерват моралните ширини на човешката личност.

Но кои са плочите на свидетелството? Те са двете плочи на Божия закон (10-те Заповеди), който могат да регулира всички човешки взаимоотношения и да донесе здраве, щастие и успех.

10-те заповеди (Изх. 20:2-17), представени съкратено: 1) “Да нямаш други богове, освен Мене!”; 2) “Не си прави кумир (идол)!”; 3) “Не изговаряй напразно името на Господа своя Бог!”; 4) Помни съботния ден, за да го освещаваш!”; 5) “Почитай баща си и майката си!”; 6) “Не убивай!”; 7) “Не прелюбодействай!”; 8) “Не кради!”; 9) “Не свидетелствай лъжливо против ближния си!”; 10) “Не пожелавай (…) нещо, което е на ближния ти!”.

Йохан-Петер Екерман иска мнението на Гьоте за произхода на нравственото и получава следния отговор:”Чрез самия Бог, както всяко друго добро. То не е плод на човешки разсъждения” (ГЬОТЕ. Максими, размисли, фрагменти, с. 208).

Мярката, приета тихомълком

28 президент на САЩ Удроу Уилсън, нобелов лауреат за мир за 1919 г., пише: “От законите на Стария и Новия завет всяка цивилизована нация е извлякла своите собствени закони. Всяка нация би се провалила, ако нейните закони не са основани върху тези вечни библейски принципи за добро и зло, за справедливост, за граждански и религиозни свободи.

Най-съвършените правила за живота, които човешкият ум може да си представи, могат да бъдат открити на страниците на Библията” (Тихомир ДИМИТРОВ. 50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога, с. 93)

Основната цел на Закона

“Законът Господен е съвършен, възвръща душата (…)” (Пс. 19:7). Изучаването, размишлението върху Закона и прилагането му довеждат до преобразяване на човека по образа на Законодателя. Такъв е и първоначалния план на Създателя – творението да носи Неговия образ (характер) (Бит. 1:26,27).

Валидността на Закона

Ако днес Божият закон не е валиден, тогава как бихме различили греха от правдата?

Ап. Павел твърди: “(…) не бих познал греха, освен чрез закона” (Римл. 7:7). Исус казва: “Да не мислите, че съм дошъл да разруша Закона или Пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня” (Мат. 5:17). “Ако искаш да влезеш в живота, пази Заповедите!” (Мат. 19:17).

Съгласуване на волите

Писателят Томас Ман пише: “Да се мисли за Бога” не ще рече само “да се измисля Бог”, да се определя и стига до познание какво е Той, а ще рече преди всичко да се мисли (…) каква е Неговата воля, с която трябва да съгласуваме нашата (…)” (Кирил ПАЛЕШУТСКИ. Хиляда мисли за Бога, с. 13).

Закон и съвест

Жан-Жак Русо пише: “О съвест! Божествен инстинкт, безсмъртен глас, дошъл от небето, и верен водач на същество невежо и ограничено, но разумно и свободно, непогрешим съдия на доброто и злото, ти правиш човека подобен на Бога, ти си съвършенството на човешката природа и нравствеността на човешките дела” (Жан-Жак РУСО. Избрани педагогически произведения, с. 378).

Не е дадено на хората

Не е дадено на хората да определят кое е добро и кое – зло. Често и толерантността вреди – възможно да съберем на едно място две злини и така да увеличим беззаконието и страданието в света. Скандалната етика на Хитлер е: да се лъже е така естествено, както на крушата да роди плодове. Той издига антихуманността до неотменим закон – Евро-па проплаква от кръв, а Германия се дави в сълзи. Човечеството е обезкръвено и все още му е трудно да достигне до духовно единство и братска солидарност. Може би вече е късно за мащабни промени. Раните са прекалено дълбоки и отказват да зараснат – въпреки привидните словесни мехлеми, въпреки финансовите инжекции. И сякаш няма воля, няма закон, който да е еднакъв за всички и валиден за всички.

“Пази Заповедите!” (Мат. 19:17).

Пастор Митко ДИМИТРОВ