Църквата – оазис в пустинята

Аз (…) ще съградя Моята църква (Мат. 16:18)

Светът е огромна църква

Във всяко населено място има аптека и църква – хората са болни и вярващи. Болни са и умират, защото има грях (Бит. 3:19); вярващи са, защото само в Бога виждат избавление от страданията си (Пс. 68:19).

Според скептиците Църквата е спорна институция и би било по-добре да не съществува. Но човечеството като цяло не мисли така. То продължава да строи църкви, параклиси, манастири и приюти. В тях то успокоява душата си, коленичи и говори с Невидимото. Да, светът е огромна църква и поклонение пред Бога се извършва 24 часа в денонощието – макар че служенето понякога е различно и целите  не съвпадат.

Светът не може без църквата

Вярата е най-насъщната храна, надеждата е най-близкото слънце. Ако те бъдат отнети от чове-чеството, то би агонизирало в отчаяние и умряло в мъчение. Разумът има нужда да боготвори. И само тук намира смисъл, цел и път в живота: “Махнете църквата от света, и връзката на духовното единство върху земята ще се разкъса, връзка, която не може да се замени с нищо друго” (Христиан ЛЮТАРД. Апология на християнството, ІІ част, с. 152).

Бог и църквата

Църквата не е хрумване на религиозен гений; тя не е осъществен план на шарлатани. Тя е духовна необходимост и социална нужда и е извикана в съществуване от Исус Христос (Мат. 16:18).

Думата църква е християнски термин (при евреите се нарича синагога) и описва не мястото за поклонение, а хората, които се събират, за да изявяват и споделят вярата си, като служат на Бога според Писанието и съвестта си.

Истинската църква

Щом църквата е създадена от Исус, то тя е Божествена организация, различна от човешките религиозни институции (Откр. 2:9).

Божията истинска църква има божествени белези, които няма как да бъдат сбъркани. Те са: 1) приема цялото Писание (Стария и Новия завет) (Йоан 17:14,17); 2) спазва 10-те Заповеди буквално и в тяхната цялост (Изх. 20:2-17; Откр. 12:17); 3) притежава пророческия дар, с който пророците служат в Стария, а апостолите в Новия завет (Откр. 19:10); 4) разнася Тройната ангелска вест до всички народи (Откр. 14:6-11); 5) проповядва Здравна реформа, чиято основа е светостта (Лев. 11 гл.; Изх. 15:26; 6) очаква Второто идване на Исус (І Коринт. 16:22).

“И други овце имам”

Според Исус истински Божии последователи има във всяко религиозно общество. И тяхната искреност се доказва в момента, в който те научат, че не притежават цялата истина и тръгнат да я търсят с цяла душа. Така те постепенно ще бъдат доведени от Бога в Неговата църква, за да “станат едно стадо с един Пастир” (Йоан 10:16). Тази промяна е спасителна. Обратното, оставането в общество, което смесва истината с лъжа, е фатално и води до вечна гибел (Откр. 14:8-11).

Кръщението – врата към църквата

В редиците на Църквата се влиза само чрез кръщение (Мар 16:16), като неговата същност е погребение –  погребва се греховното естество (Римл. 6:4), за да даде път на новото – по образа на Бога (ІІ Коринт. 5:17).

Кръщението се извършва чрез потапяне, а не чрез поръсване (Иоан 3:23) и е следване на примера на Христос (Мат. 3:16).

Финансиране на църквата

Всяка организация се нуждае от финансови средства, за да съществува. И понеже църквата е хранилище и вестител на Божиите тайнствени откровения, то тя би трябвало да има и различен начин на издръжка. И тя го притежава: десятъкът. Десетата част от всеки приход на вярващия човек е Божий (Лев. 27:30,32) и трябва да се занесе в Неговия дом (Малах. 3:10), като на дарителя е обещано материално благосъстояние, което е трудно е да бъде повярвано, ако не е видяно или преживяно:”ще излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него” (Малах. 3:10).

Задържането на десятъка е кражба (Малах. 3:8,9), а даването му не е гаранция за спасение, ако не е свързано с благочестиви дела (Мат.23:23).

Библията описва и друг вид дарения, без да предлага конкретен регламент за количеството им, понеже те се дават според възможностите и желанието (Вт. 16:16,17). Но те също са обект на оценка и имат последствия – Божието одобрение или неодобрение (Мар. 12:41-44).

Както видяхме, Христос взема отношение към двата вида дарения (Мат. 23:23; Мар. 12:41-44), т.е. те не са кръпка към християнството, а част от първичната му дреха.

Поканата

“И Духът и Невястата казват: “Дойди!”. Който чуе, нека рече:”Дойди!” (Откр. 22:17).

Пастор Митко ДИМИТРОВ