Get Adobe Flash player



Втора улична молитвена група


4 юни 2012. Махалата. Най-бедната, най-тясната и най-дългата улица – Банска. Задушно и мирише лошо. Мрачно. Угрижени хора, концентрирани. Слушат. Говори наш млад брат – на цигански, на висок глас и със затрогващ тон.

Тъкмо пристигам, тълпата ми пречи да се ориентирам в обстановката. Запява някакъв хор – знам, че е адвентен, но не знам точния състав и не мога да го видя добре и изцяло.

Заставам най-отзад и чакам богослужението да завърши. Следват молитви за физическо и духовно здраве – трима души се молят от сърце и душа. Тихата молитва е наистина тиха – да не повярваш! Наблизо има импровизирано магазинче, където работи телевизор – дочувам и разбирам думи от новинарите.

Бавно си пробивам път и установявам, че хората ме познават. Достигам до хористите – това е част от хора на Църква В, Кюстендил. Не съм ги изпращал, но не съм изненадан, че са тук. Напрежение и усмивки, загриженост и радост – вече не пеят, но са замислени. Насърчавам ги – снимка събира в едно пастор и църква.

Пастор Стефан Траянов е случайно между нас и ми казва: „Това никога не е било! Досега винаги ние търсехме хората, ние ги канехме на евангелизация. Сега те търсят нас. това никога не е било!“

Да, това е втората улична молитвена група. И вече е около 50 души. Часът е 23:00. Чувам създаването на планове – някои от слушателите искат да бъдат обучени в христинската вяра чрез библейски курс.

Правим снимки на събитието. И знаем, че тази част от махалата е вече богата – Бог е тук и никой не е в състояние да Го изгони. Чакаме благословенията, за които единствено можем да бъдем проводници на Божията славна благодат.

Тръгвам си на орлови криле. И ме полазват въпроси: „Боже, в състояние ли сме да поемем отговорностите, за които ни призоваваш? Имаме ли уменията да задържим тези хора? И на какъв език да им дадем Евангелието – на цигански или на български? И дали аз съм най-подходящият човек?“

Почти несъзнателно изричам молитва: „Боже, нека моите братя и сестри да поемат част от този огромен небесено-земен товар!“

Пастор Митко ДИМИТРОВ