Дяволът – живият лик на смъртта

Противникът ви, Дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне (І Петр. 5:8)

Срещу злото с въпроси

В разказа си “Вълкадин говори с Бога” белетристът Йордан Йовков влага в ума на лирическия си герой следните мисли: ”Кой хвърля брат против брата и син срещу баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да избягаш от оса – змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, Господи, защо?” (Йордан ЙОВКОВ. Избрани разкази, т. 2, с. 193).

Следите на Дявола

Философът Томас КАРЛАЙЛ се разхожда със свой приятел по улиците на Ийст Енд, бедняшки квартал на Лондон. Вървят мълчаливо, разглеждат лика на упадъка и запустението около себе си. Карлайл пита:

– Сега вече вярвате ли в съществуването на Дявола?

Дяволът и изкуството

Великият италиански цигулар и композитор Джузепе ТАРТИНИ (1692-1770) сяда да пише соната, но работата не върви – както развитието, така и финала на произведението все му се изплъзват. Уморен и недоволен, той ляга да спи. И сънува сън, в който Дяволът му предлага да завърши сонатата му, ако той се съгласи да му предаде душата си. Музикантът се съгласява. Тогава Принцът на мрака взема цигулката и изсвирва една почти божествена музика. Великият композитор се събужда във възторг. Притичва до бюрото си, взема перото и приспива музиката на нотния лист. Това е рожденият ден на “Сонатата на Дявола”. При това е признато и нейното странно бащинство.

Злото не е изначално

Злото (чрез Злия) се появява в небесните селения и се пренася на Земята (Лука 10:18; Бит. 3 гл.). Ехо от тази битка се чува и в Пустинята на изкушението (Мат. 4:1-11).

Но персоналното Зло (и злото по принцип) няма бъдеще – не изначално и няма да бъде толерирано. То ще има край и часовете му са преброени. Пришествието на Христос е гаранция за неговата смърт (І Йоан 3:8).

Докато все още търпим последиците от злото и чакаме моралната разплата и развръзка на вековете, нека да се задълбочим в едно безскрупулно, болезне-но и

Фатално пресътворяване

“Хората  (…) са минали през лаборатория и от главата на всеки е изваден по един чарк. Колко е тъжно да гледаш човека, подигран от тържеството на Дявола! (Илия БЕШКОВ.  Аз ще бъда далече, с. 138)

Кеворк Кеворкян разговаря с Марко ГАНЧЕВ, изявен български поет, коректор и репортер, и го пита:

– От какво искахте да се съхраните главно?

– Ех, то всеки иска да се съхрани като личност, каквато се е оформил. А понеже всички ние сме били създадени веднъж по образ и подобие Божие, значи онзи, който сега иска да ни пресъздаде, не е Бог, а Дяволът. Така че не трябва да му се даваме, трябва да се съхраняваме от едно такова пресътворяване (…) (Кеворг КЕВОРКЯН. Събеседник по желание, т. ІІІ, с. 88).

Щом паякът изтъче мрежата си, застава в нейния център и дебне. Когато муха попадне в примките му, той внезапно скача, убива я, изпива кръвта й и отново се връща на пост. Дяволът души човека бавно, като спокойно му инжектира своето подобие (Йоан 8:44 ; І Петр. 5:8). И Homo sapiens се задушава, но продължава да пирува. Той просто няма време да се замисли какво и защо се случва с него.

 “Той няма нищо в Мене!”

“Той няма нищо в Мене!” (Йоан 14:30). Тези думи на Исус Христос. Би било богохулство друг да ги изрече по адрес на Дявола или като претенция за себе си. Изкушенията на Стана не помагат. Той е победен и я ясно, че:“Между доброто и злото не може да се провре и косъм” (Ромен РОЛАН. Жан-Кристоф, с. 113)

Съпротивете се

“Съпротивете се нему (на Дявола), стоейки твърди във вярата!” (І Петр. 5:9).

Българския писател Петко КОЛЕВ е автор на афоризми. Той пише достоверно критичното: “Дяволът се явява на мнозина, но само Лутер го замерва с мастилницата си” (Антология, с. 150). Вестта е: никой не се съпротивява на Дявола! Ей, хора, поне да го бяхте замерили с работните си инструменти!”.

Но силата за съпротива и победа е само в Христос (Филип. 4:13)!

Както в народните приказки никъде не се среща чорбаджия, обрисуван като светъл герой, така и в Писанието Дяволът никога не е представян като модел за следване. “Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата!” (І Петр. 5:9)!

Пастор Митко ДИМИТРОВ