Неверие или вяра – най-важната битка

Безумният рече в сърцето си: “Няма Бог!” (Пс. 14:1)

Атеизмът

Атеизмът е философия, а не наука. Заразените от нейната стрела не знаят нито откъде идват, нито защо са тук (на Земята), нито накъде отиват и стоят пред затворена врата: неизвестността.

Учени срещу атеизма

Гениални умове като Айнщайн, Нютон, Галилей, Хокинг, Планк, Паскал, Кант и т. н.  не се примиряват с отрицанието на Твореца. Дори и Чарлз Дарвин, спасителят на атеистите, не е поклонник на измисления бог Случайност: ”Много трудно е или по-скоро невъзможно е да си представи човек, че тази необятна и чудна Вселена, която включва и в себе си и човека, с неговата способност да вижда далечното минало и бъдеще, че тази Вселена е резултат от слепия случай или необходимост” (Тодор КОЛЕВ. Дарвин, с. 10).

Джон ЛЕНОКС, професор по математика и философия на науката в Оксфордския университет (Грийн Колидж), е ученият, който прави критичен анализ на съвременните мисловни схеми и доказва, че животът и отношението към Бога могат да бъдат осмислени най-вече в контекста на вярата. Буквално на последната страница от своята книга “Погребала ли е науката Бога?” той пише: “И така, науката не е погребала Бога. Нейните резултати не само сочат в посока към Неговото съществуване – аз дори твърдя, че самите научни занимания придобиват смисъл чрез Неговото съществуване.

Разбира се, неизбежно е не само тези от нас, които се занимават с наука, а и всички трябва да изберат предпоставките, от които ще тръгнат. Няма много възможности – по същество те са само две. Или човешкият разум дължи възникването си на безцелната и безсмислена материя, или има Творец. Странно е, че някои хора твърдят, че разумът им ги води да предпочитат първата възможност” (с. 160).

Християнството

Християнството не е нито земна наука, нито човешка философия. То е Откровение. Не е замислено от хора, макар че е дадено чрез еврейските пророци (ІІ Петр. 1:19-21). Неговата цел е Бог да открие сам Себе си най-вече в историческото лице Исус Христос, затова Спасителят заявява: “Който е видял Мене, видял е Отца” (Йоан 14:9).

Християнството търси уморения човек, за да му донесе покой сред земните грижи (Мат. 11:28-30), мир със съвестта насред греха (Лука 11:4) и надежда пред лицето на смъртта (Откр. 1:18). То е една отворена врата: врата за вечността (Лука 23:43).

Христос апелира:”Имайте вяра в Бога!” (Марко 11:22). Защо? Защото вярата е единственият начин човекът да възприеме и осмисли  вечния Творец (Йов 37:23) и единствено тя е спасителна (Евр. 11:6). Нейният спасителен ефект има двоен център: Гетсимания и Голгота. Там Спасителят поема греха на човечеството, за да му даде Своята правда (Йоан 3:16; Галат. 3:27). Там е животът, там е надеждата, там е мирът, там е радостта, защото там е Любовта, Която изкупително се жертва – за всеки един, който и да е той, когато и да е живял, каквото и да е направил, без значение как го е осъществил. Това вече е благодат – всеобща, необозрима, неизразима.

Залп в рая на атеизма

9 декември 2004 г. Този ден сякаш е предопределен интелектуалният свят да онемее от почуда. Говори АНТЪНИ ФЛЮ, легендарен британски философ, автор на множество трудове, един от бащите на съвременния атеизъм, и казва, че от последните научни открития все повече разбира, че Вселената трябва да има Създател, защото без Него няма как да бъдат обяснени нито нейното начало, нито прецизността на силите, които я управляват. Да, Антъни Флю е вече един открехнат прозорец за по-висшия диалог: диалогът за Бога.

Но до искрения разговор с Бога му остават още няколко крачки. Да се надяваме, че той ще извърви и тях. Защото благородното доверие в науката винаги е индикация за последващо доверие в Писанието. И дано това да е скоро, и дано пак да е изповед пред всички, и дано пак да има отзвук по всички ширини на земята – и за ужас, и за размисъл, и за повод за промяна пред войнстващото неверие.

Раждането на надеждата

Д-р Филип Шафф споделя: “Личността на Христос за мене е един най-велик и най-известен предмет между всичките действителни предмети. В съществуването на Христос аз съм повече уверен, отколкото в своето собствено съществувание, понеже Христос живее в мене (Галат. 2:20) и съставлява единствената най-драгоценна част на моето същество. Без моя Спасител аз съм нищо, с Него аз съм всичко и не мога да Го дам за нищо на света. Да не вярва човек в Христос това значи да изгуби вярата си в човечеството. Такъв скептицизъм естествено довежда (…) към нихилизъм и отчаяние.” (Филип ШАФФ. Исус от Назарет, с. 5)

“Сблъсъкът на цивилизацията със суеверието невинаги води до победа на истината. Но е необходимо да се вярва – въпреки сривовете. Защото иначе човечеството би се оказало без изход” (Красимира КАЦАРСКА. Стълбата, с. 49).

Пастор Митко ДИМИТРОВ