Съботата – нужда от свобода

Помни съботния ден (…) шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа Твоя Бог, да не вършиш никаква работа (…) защото Бог благослови съботния ден и го освети! (Изход 20:8-10)

Съботата –  свобода да останем със себе си

Седмицата ни среща с хиляди хора – началници, колеги, приятели, познати, непознати, понякога с врагове – и ние сякаш се сливаме с тълпата, ставаме част от нея, като дори и служим, съзнателно или несъзнателно. И загубваме себе си, докато се стремим да угодим на другите.

Съботата ни връща привилегията да останем насаме със себе си, да се замислим за себе си на спокойствие, да общуваме вътрешно със себе си, да доразвием себепознанието и себеуважението си, без да се превръщаме в егоисти. Да, Съботата е заповед да се върнем към себе си, в себе си – за нас и заради другите. За да бъдем в полза на цялото общество.

Съботата – свобода от престъпленията на света

Съботата предлага възможност да заобиколим шумотевицата на греха, предоставена изобилно във вестници, списания, радио и телевизия. Като затворим прозорците на душата си за кървавите атентати, поръчкови убийства, катастрофи или природни бедствия, змията на безпокойството трудно ще пропълзи през процепите на вътрешните ни устои. Така нашият емоционален свят ще бъде пощаден от дамоклевия меч на състаряващата информация, която ни дебне зад всеки ъгъл, лист, поглед, дума или жест.

Съботата –  свобода от алчността

В Закона на успеха има само една заповед:”Постоянно трупай пари! Каквото и да ти коства, трупай пари! Дори и да умираш бавно, трупай пари!”. Така човек успешно и скоропостижно стига до гроба, като преди това се чувства неудачник, ако не може да постигне част от целта си. Но чековата книжка нито дава почивка, нито може да възкресява. Тя само обещава, но не изпълнява – и накрая те изоставя: или на лекарите, или на гробарите.

Съботата е част от успеха. Преодоляването на алчността е успех, с който мнозина не могат да се похвалят.

Съботата – свобода да останеш със семейството си

Ежедневието поробва човека и му връзва ръцете на кола на изтезанието. От това най-много страдат любимите хора – съпругът (съпругата) и децата. Те заслужават сладка ябълка, а получават обелка от киселица. И вече дори не роптаят – свикнали са да бъдат резервната гума в камиона на заетостта (дори и децата са вече потърпевши по новите програми на училищното обучение). Но вътрешно страдат и плачат пред лика на жестоката реалност.

Чрез Съботата Бог заповядва:”Остани в дома си и обърни внимание на онези, които обичаш. Те имат нужда от теб – и ти имаш нужда от тях!” Ароматът на семейната трапеза, огънят на семейния уют, тихата пазва на семейната почивка, зарята на семейното щастие – ето го благополучието на живота.

Но светът се събира само на семейните погребения – когато е късно за ласка, съвет или прошка. И това е неговата трагедия.

Съботата –  свобода  да пазиш здравето си

Връщаме се от работа натрошени като стъкълца на калейдоскоп – сякаш всекидневно строим египетски пирамиди и ги пренасяме цели на Еверест. И всичко ни боли, всичко ни дразни, повишаваме тон или упорито мълчим. Преумора. Преумора, която убива. И нито ден за отдих. Само работа – редовно, извънредно – в дома и навън. И никой не ти казва да си починеш.

От древността почивката е само за богатия – никога за бедния. Но идва Съботата и Бог заповядва:”Помни Съботния ден! Да не вършиш в него никаква работа!”. Заповед за отдих – заповед за богат и за беден, за учен и за неук. Заповед от Твореца. Заповед за почивка на ума, за почивка на тялото. Заповед за здраве:”Бъди възстановен! Бъди здрав! Бъди работоспособен!  Бъди полезен за обществото с труда си през шестте работни дни!”.

Ако искаш да си конкурентен, помни съботния ден!

Съботата – свобода да вкусиш вечността

Съботата е Божие специално време, което отразява Неговия характер. Като освещаваме съботата, ние навлизаме в Бога, преживяваме Го. Понеже Той вечен, ние опитваме от сладостта на вечността. Това е десерт от Дървото на живота – Закона.

Седмичните дни често са с вкус на лимон или грейпфрут, Съботата е зряла смокиня, прясна фурма. Вкусването на земното тревожи, предвкусването на небесното е майчин и бащин скут, носещ топлина, храна, мир и благослов.

Кой ден е утре?

Кой ден е утре и какво ще правиш с него? Кога идва съботата и какво ще правиш в нея?

 “Помни съботния ден!” (Изход 20:8-11).

Пастор Митко ДИМИТРОВ