Грехът – бягство от себе си

Чух гласа Ти в градината и  се уплаших, защото съм гол; и се скрих (Битие 3:10)

Човекът е лош

В античната Тива (Гърция) има закон: оня художник, който рисува хората грозни – да се убива!

Но днес, в ХХІ век, никой да не страхува да нарече човека грозен . Нещо повече: всепризнато е, че световната човешка душа е уродлива. Затова не е нелогично, че първата от любимите книги на Николай Хайтов е “Мъртви души” от Гогол.

Грехът и последиците

Бог създава градина, в която да живеят Адам и Ева (Битие 2:8) и им заповядва да не ядат от едно единствено дърво – Дървото за познаване на доброто и злото, за да не умрат (Битие 2:17).

Но човешката двойка не послушва гласа на Създателя Си  и яде от непозволения плод, изкушена от Сатана (Битие 3:1-6; Откр. 20:2). Тогава Бог обявява последиците – жената ще ражда със скръб и ще бъде подчинена на мъжа, а мъжът ще работи със скръб и пот на чело, като същевременно и двамата стават смъртни от този момент (Битие 3:16-19).

“Книгата на Живота започва с един мъж и една жена в една градина, а свършва с Апокалипсиса”(Оскар УАЙЛД. Афоризми, с. 109).

Както във физическите измерения на Вселената (доколкото тя е годна за наблюдение и анализ) най-разпространеният химичен елемент е водородът, така в нравствения космос на човека най-срещаната съставка е г р е х ъ т.

Осъзнаване на последиците от греха

Пушкин пише  през 1828 г.: “Искате ли да бъда съвсем откровен? Може би съм изящен и благовъзпитан в писанията си, но сърцето ми е най-вулгарно и наклонностите ми са чисто еснафски”(ПУШКИН. Размисли, с.79).

 “(…) такъв, какъвто го виждаме, човекът вероятно не е първоначалния човек. Той противоречи на природата: хаотичен, докато всичко в нея е подредено, двойствен, докато всичко е просто, загадъчен, променлив, необясним, неговото състояние издава явно, че е бил разстроен от някакво произшествие: той е срутен дворец, изграден отново с развалините си” (ШАТОБРИАН. Геният на християнството, с. 76)

Българският поет и литературен критик Атанас Далчев пише в своето стихотворение “Камък:“ живото живее в грях” (Атанас ДАЛЧЕВ. И сърцето най-сетне умира, с. 49)

В повестта “Гераците” Елин Пелин казва чрез своя герой дядо Йордан:”Ех, че време се отваря! Пак ще се къпе в пот майката земя.” ( Елин ПЕЛИН. Разкази. Гераците, с.264)

 “Така завършва моят път – в немощ, болест, в тъга. Такъв се появих в света – безпомощно дете в плач. А как живях – не помня. Разправят: много съм се смял, играл, лудувал, пял. Някои казват, че с рисунки съм осмял света. Не знам, не знам; не помня друго – само скръб в душата си видях” (Илия БЕШКОВ.  Словото, с. 36).

“Какво друго е историята, ако не борба между две сили – доброто и злото? Тази нравствена противоположност (…) прави потресаващото зрелище на историята. Както доброто си има история, така си има история и злото.

Разказът на Св. Писание за грехопадението (…) е разказ за един факт, защото грехът е факт, който изисква исторически произход. Христиан ЛЮТАРД (Апология на християнството, т. II, с. 35, 31)

Последиците от бомбардировката на греха няма как да не се забележат, след като се преживяват болезнено всяка секунда.

Няма земен лек за греха

Човекът е избягал от себе си и няма как да не почувства, че не е същият. И не може да се върне в себе си, няма как да се възстанови сам: “Проказата в човешката душа не се лекува с никакви лекарства” (Евгения ЙОРДАНОВА. И да направиш добро, с. 68). “(…) един порок, като форма на направление на греха, не може да бъде обект на изследване на медицината. Неговите корени са свръхрационални и борбата против него има съвсем друг характер” (Л. ЛАЗАРОВ – в преговора към кн. “Под кокосовите палми на Гвинея” от д-р Любка КРЪСТЕВА).

Наказанието не може да се избегне

Съдът над Адам и Ева е присъда и над света: “в Адам всички умират” (І Коринт. 15:22); и “всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога” (Римл. 14:10). А “Кой може да извади чисто от нечисто? Никой” (Йов 14:4). Тогава?

Спасението е в Христос

“(…) както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят” (ІКоринт. 15:22).  Христос умира на Голгота за грешника и му вменява Своите заслуги, като изисква вяра и послушание (Галат. 3:27). Това е Божият път.

Индиецът Саду Сундар Синг намира единственият лек срещу греха:“Поне няколко минути на ден да бъдем с живия Христос насаме”(СИНГ. При нозете на Исус, с. 20).

“Отче наш, прости ни греховете, както и ние прощаваме на всеки наш длъжник” (Лука 11:2,4)

Пастор Митко ДИМИТРОВ

Съботата – денят на Бога

Бог благослови седмия ден  (Бит. 2:3)

Благословеният ден

“И Бог благослови седмия ден и го освети (…)” (Бит. 2:3). Но кой е седмият ден? Прочетете и анализирайте сами думите, съдържащи се в Божия закон:”седмия ден, който е събота (…)” (Изх. 20:10). Благословеният ден е… съботата. И това благословение остава за  всяка събота, докато трае светът.

Помни!

“Помни съботния ден, за да го освещаваш!” (Изх. 20:8). Всеки ден на човека е подарък от Бога, но съботата е различна – тя е спасителен дар. Тя е осветена и благословена от Създателя (Бит. 2:3) и носи освещение и благословение на Неговите послушни деца, които отделят този ден само за Него и за отдих на своите уморени тела и умове (Изх. 20:8-11). “Шест дена да работиш (…), а на седмия, който е събота на Господа (…), да не вършиш никаква работа (…)!” (Изх. 20:9,10). Това не е просто препоръка – това е Заповед!

Знак

“(…) освещавайте (…) съботите Ми; и нека бъдат знак между Мене и Вас (…)” (Езек. 20:20). Съботата е едновременно Божия воля за човека, Божие одобрение над онези, които я освещават, и външен знак на принадлежност. Т.е. по нея истинските поклонници лесно могат да бъдат разпознати и последвани в техния пример.

Неделята

Неделята е нововъведение в Християнството – макар че е традиция с около 16 вековен живот. Тя е родена постепенно между ІІ и ІV век. За нейната поява са виновни предимно свещениците:”Даже щъркелът по небето знае определените си времена. И гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на дохождането си. А Моите люде не знаят закона Господен. Как казвате:”Ние сме мъдри. И законът Господен е с нас.”? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа” (Ерем. 8:7,8).

Самостойна тежест

“Който опази целия закон, а съгреши в едно, бива виновен във всичко” (Яков 2:10). Всяка Божия заповед има собствено място в тялото на Закона и е незаменима – всяка заповед е равна на останалите и има своята тежест само в цялото. Само 10=10 – иначе Законът е нарушен!

Христос и съботата

Спасителят на човечеството и съботата стоят в много специална връзка. Нейната особеност може да бъде проследена на четири нива, които са недвусмислено предадени (предложени за размисъл) в евангелския текст:

1) Исус е “господар на съботата” (Мат. 12:8);

2) Исус е изпълнител на съботата (Лука 4:16);

3) Исус е възстановител на съботата (Мат. 12:10-13);

4) Исус е разпространител на съботата (Мат. 24:20).

Исус Христос и Съботата ( и Закона въобще) са като корените, стеблото, листата, багрите и аромата на цветето – не просто не си противоречат, те се изискват и по всичко личи, че са неделими. В тях е вечното, което прекрачва границите на тленното, за да служи на смъртното.  В тях пътят към спасителния бряг не е успореден, а един и същ. В Тях тържеството на Благодатта достига своя център и връх – Божият Син е в Божия ден и Божият ден е в Божия Син. Тук е демонстрирано по един божествен начин единството, което само Бог може да има в Себе Си – единството на волята и живота.

Спасителят казва на всички, които пазят ден, който не е осветен от Бога:”Напразно Ми се кланят, като преподават за поучение човешки заповеди (…)!” (Мат. 15:9).

Не за евреите, а за хората

В Закона пише, че съботата е и за чужденеца (Изх. 20:10). Тя е дадена чрез евреите на човека:”Съботата е направена за човека, а не човек за съботата” (Мар. 2:27). Ако сте човек, съботата е въведена като празник за Вас!

Новото старо

Годината е 1845. Американският капитан на кораб Йосиф Бейтс върви по дървен мост, който свързва Ню Бедфорд и Феърхейвън. Среща го неговият съсед Джеймс Монро Хол и го пита:

– Капитан Бейтс, какво ново?

– Новото е, че Седмият ден е съботата на нашия Бог!

Връзката между обичам и зачитам

“(…) колкото повече обичам един човек, толкова повече зачитам неговото време” (Стефан Цвайг. Светът от вчера, с. 128).

Приятелю, обичаш ли Бога? Искрена ли е твоята обич? Подпечатано ли е твоето посвещение? Има само един начин да разбереш:

“Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми. (Йоан 14:23).

“Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди!” (Йоан 14:15). Пастор

Митко ДИМИТРОВ